Когато Клер и Жулиен обявиха, че са купили тази стара къща, близките им първоначално помислиха, че се шегуват.
Сградата беше изоставена от години.
Покривът беше повреден, мазилката падаше на парчета, а някои от прозорците дори не се затваряха добре. В двора тревата и бурените бяха пораснали толкова много, че пътеката към входната врата почти не се виждаше.
За повечето съседи имаше само едно разумно решение — всичко да бъде съборено.
Но Клер и Жулиен виждаха нещо друго.
— Стара е, да… но не е мъртва — повтаряше Жулиен.
Те обаче нямаха достатъчно средства, за да наемат голяма строителна фирма, която да ремонтира цялата къща. Затова решиха да свършат голяма част от работата сами, с помощта на няколко роднини и приятели.
Още през първия уикенд започнаха да разчистват стаите.
Изнесоха счупени мебели, изгнили дъски, десетки чували със строителни отпадъци и всичко, което предишните собственици бяха оставили след себе си.
Тогава се появиха истинските проблеми.
Под част от тавана няколко греди бяха сериозно повредени. Електрическата инсталация трябваше да бъде подменена изцяло. В някои от стаите влагата беше проникнала дълбоко в стените.
Една вечер, след цял ден работа, Клер седна насред все още недовършената всекидневна.
Навсякъде около нея имаше прах и строителни материали.
— Може би направихме огромна грешка — прошепна тя.
Жулиен погледна голите стени.
— Може би. Но след като вече започнахме, ще стигнем докрай.
Следващите седмици бяха изтощителни.
Всеки свободен ден беше посветен на къщата.
Ремонтираха, шлайфаха, шпакловаха и боядисваха. През почивните дни идваха близки и приятели, за да им помагат. Едни работеха по стените, други се занимаваха с прозорците, а трети изнасяха строителните отпадъци.
Малко по малко старата къща започна да се променя.
Стаите, които преди бяха тъмни и мрачни, станаха светли.
Напуканите стени бяха възстановени.
Старите прозорци бяха сменени.
А после дойде денят, в който фасадата най-накрая беше завършена.
Клер дълго стоя пред къщата, без да каже нито дума.
Тя все още помнеше първия път, когато беше застанала точно на същото място — пред сива, разрушена постройка, заобиколена от бурени.
Сега пред нея имаше светла и приветлива къща с нови прозорци, подреден вход и двор, който най-накрая отново започваше да изглежда като истинска градина.
Но най-голямата изненада дойде няколко дни по-късно.
Възрастен съсед, който още от началото редовно спираше пред къщата, се приближи до Жулиен.
— Знаеш ли какво си мислех, когато купихте тази къща?
Жулиен се усмихна.
— Че сме луди?
Мъжът се засмя.
— Точно така. Бях убеден, че един ден тук ще дойдат багерите.
Той погледна дълго обновената фасада.
После добави:
— Добре че не ни послушахте.
Клер чу разговора от входната врата.
Погледна Жулиен, а след това и къщата.
Само няколко месеца по-рано почти всички ги съветваха да се откажат.
Сега същите хора спираха пред дома им, за да гледат резултата.
И точно това правеше тази промяна толкова специална за Клер.
Те не бяха просто ремонтирали една стара сграда.
Бяха дали втори живот на къща, която всички останали смятаха за безнадеждно изгубена.